ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВ ПРЕХОД: СОЦИАЛНО-ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В БЪЛГАРСКИТЕ ВЪГЛИЩНИ РЕГИОНИ
Автор: Даниел Петров (Институт по аграрна икономика към ССА)
Ключови думи: справедлив преход, политическа екология, отказ от въглища, екологична справедливост, България, ЕС, Зелен пакт
Настоящата статия анализира процеса на поетапно прекратяване на въглищната енергетика в България в контекста на Европейския зелен пакт, като прилага подхода на политическата екология за изследване на структурните неравенства и конфликтното управление, съпътстващи енергийния преход. Изследването комбинира критически анализ на стратегически политики с емпирични данни от тереново проучване, проведено сред 78 респонденти в трите най- засегнати въглищнозависими региона. Резултатите разкриват широко разпространено недоверие към институциите, възприятия за процедурна несправедливост и усещане за социално и териториално изключване. Въпреки че националните и европейските стратегически рамки залагат на зелена модернизация и икономическа диверсификация, локалните общности възприемат прехода като външно наложен и социално дестабилизиращ процес. Статията отправя критичен поглед към технократичната и ориентирана към инвеститорите логика, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход, като подчертава тяхната ограничена способност да отговорят на материалната несигурност, дефицита на демократично участие и кумулираните социални неравенства. В заключение се аргументира необходимостта от преосмисляне на управлението на енергийния преход към по-справедлив модел, който да включва не само преразпределение на ресурси, но и на власт, признание и политическо участие на всички засегнати актьори и общности.
