РЕГИОНАЛНИТЕ ДИСПАРИТЕТИ - ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИЛИ ПРОБЛЕМ ПРИ РАЗВИТИЕТО НА РЕГИОНИТЕ?
Автор: Петя Димитрова
Ключови думи: регионално развитие, регионални диспаритети, регионална политика, регион, дисбаланс
В края на XX в. и началото на XXI в. под влияние на глобализацията редица регионални фактори започват да оказват все по-силно влияние върху обществено- политическото и икономическото развитие на отделните страни. Докато повечето схващания за глобализацията се свързват със създаване на всеобхватна световна система, която да „уеднакви“ света в политически, социален и икономически аспект, то в „противовес на нейните обезличаващи тенденции“ все по-голямо развитие получава регионализацията (Стоянов, 2001). Регионализацията се характеризира както с икономическа, така и с общополитичекса регионална интеграция. Процесите на регионализация целят засилване на отделни пространства в икономически и общополитически принцип. И при двата процеса особено внимание се отделя на националното пространство, като чрез тях се отслабва суверенитета на страните в икономическо и политическо отношение. Редом с тези два глобални процеса, протича и един трети процес с локално влияние, а именно регионално разделение на национално ниво. Всяка една страна поделя своята територия на отделни региони, характеризиращи се по някакъв принцип. Така един от основните проблеми, пред който се изправя всяко едно правителство е именно преодоляването на икономическите и социални дисбаланси по територията на цялата страна, по-конкретно между отделните региони. Дефинирането на проблемите, породили различията в отделни части от територията на страната и търсенето на правилен механизъм за повишаване на жизнения стандарт на населението, както в отделните региони, така и в страна като цяло изисква предприемане на редица конкретни мерки. Водеща политика в тази областта е регионалната, която има за цел да намали различията в регионите като изгради работещ механизъм, чрез който да се развият водещите предимства на всеки регион с цел достига на растеж, развитие и постигане на благополучие (welfare) чрез подобряване на стандарта на живот на населението.
